
ДНЕС 20-ТИ МАЙ Е МОЯТ РОЖДЕН ДЕН!
На кръщението ми, което е станало в нашата черква “Свети Никола” близо до родната ми къща, станало дискусия между свещеника, кумата и баща ми заради името. Кумата на запитването на свещеника да каже името на новороденото, изплашено произнася името ВИДОЙКА! /Родена съм при края на сръбския режим/. Обяснява, че е била принудена защото сръбски офицер в съседната до тех къща предупредил я че требва да кръсти мен с това име. Баща ми и свещеника били вбесени.
Първия ми рожден ден празнувала съм с майка ми в София, заобиколена от нейните лельи и вуйчовци и от първата и любима братовчедка на Иван Михайлов Ленче Суруджиева, която е омъжена за роднина на майка ми от Охрид – Спас Коцов.
След рожденият ми ден е празникът на българската просвета и култура “Свети Кирил и Методи”
Спас Коцов и тетка Ленче водят майка ми и мен на тържеството, където ще бъде и цар Борис с царското семейство. На майка ми се дава место много наблизо до царското семейство. Една от отговорните госпожи взимат ме, за да може майка ми спокойно да следи тази културна манифестация -” 24 – ти май”.
Майка ми никога не забрави за това внимание, което й бе направено. Винаги повтаряше:”Дойде една културна млада девойка и ми каза:” Госпожо, дайте ми детето, ние ще го забавляваме, за да можете да следите спокойно манифестацията”.
През Втората световна война баща ми на всички нас, децата, извади българско кръщелно. На моето пише ВИДА в скоби /Видойка/. Така са ме регистрирали сърбите в книгите за родените.
Когато след 1945 година минавах понекога с баща ми за ръка пред махалската фурна, фурнаджията със смех отдалече се провикваше, за да ядоса баща ми :
“Видойче, лепо име, сръбско име…!” И получаваше от баща ми само една псувня:”Да ядеш… л…” и продължаваше с мен ядосан…
Какво ми е определила съдбата и аз целия си живот да протестирам и да се боря в широкия смисъл на думата, че съм ВИДА не ВИДОЙКА!
Вчера за моя изненада видех че ще цъфнат на моя рожден ден тези прекрасни планински цветенца но беха току що подигнали се от земята в саксията.
Тази сутрин презвитера Галя, която ни е на гости и е моята сватя, ми направи снимка. Само за един ден те са пораснали и днес ще цъфнат. Това са цветята от Антон за рождения ми ден.
БОЖИЯ ПОВЕЛЯ!
Благодаря ти сватя ПРЕЗВИТЕРА ГАЛЯ!фейсбук
