След успешния дебют на фентъзи повестта “Откритие” Таня Мир продължава със следващата си приключенска фантастична повест “Легенди от Белинташ”. Действието на повестта започва от наше време и се пренася в миналото, като пред читателя оживяват личности  и събития отпреди две хилядолетия.

Трима туристи (за които впоследствие се оказва, че не са съвсем обикновени екскурзианти) се насочват към Белинташ, прочутото скално светилище на Родопите. “Камъкът на мъдростта” – забулен в множество легенди – на това място се е намирал митичният храм на Дионис, в който жреците са предрекли бляскавите победи и триумфа на Александър Велики, и могъществото на неговата огромната империя. Според преданието Александър обсипва храма с дарове и им подарява своята златна колесница, търсенето на която е привличало като магнит хиляди златотърсачи през вековете. А дали и нашите пътешественици не са се насочили към тези скали със същите иманярски цели?

Поради лошото време тримата туристи се приютяват в близкото село в подножието на Белинташ. Там срещат странен старец, който ги поканва в дома си и им разказва за мистериозните събития, случили се около храма през годините.

Разказът на стареца ни пренася две хиляди години назад във времето, когато по тези земи избухва най-голямото въстание на траките, преди да паднат окончателно под властта на Римската империя. Пред читателя оживяват едни от най-забележителните личности на Древна Тракия, вплетени са реални исторически събития и легенди от последните дни на тракийските царства. Тук виждаме в цялата си мощ завоевателя Марк Лициний Крас (младши) да прилага на практика римската политика “Разделяй и владей”, насъсквайки царя на бесите Вологез срещу обединеното от Реметалк и Раскупорис царство на одрисите и сапеите. Задачата на Крас се оказва нелека, изправен пред изкусния дипломат Реметалк – който, в амбициите си да запази неприкосновеността на царството, лавира между съседните владетели Сатрис, Амадок и Вологез, и самия владетел на Рим Октавиан Август. Мащабната военна кампания на Крас е помрачена от отказа му, от страна на самия Август, да получи правото на “Spolia opima” (най-върховното отличие за войнски заслуги в Рим, с което са удостоени през цялата история самия Ромул и още само двама римски пълководци). Подстрекаването към вътрешни междуособици от страна на Крас не води до нищо добро за самия него и в крайна сметка той е отзован, а начело на легионите застава лично проконсулът на Тракия Луций Корнелий Пизон и след кръвопролитни битки тракийските земи са присъединени към Римската империя.

Таня Мир представя в книгата си напълно завършени образи на историческите личности от тази епоха. Войнствените, горди и безстрашни Раскос и Раскупорис, също войнственият, но проницателен, лукав, предпазлив и далновиден Реметалк, и в противовес – неговият син Котис – недъгавият принц, на когото всички гледат несериозно като на престолонаследник, но притежаващ ум, грамотност и умения да преценя правилно ситуацията и да взема правилни решения.

На фона на политическите игри, домогванията до власт и неизбежните братоубийствени битки, се откроява една “невъзможна” любов – между сестрата на Вологез – Рея, жрица в храма на Дионис, и омразния на брат й претендент за престола на вражеското царство на сапеите – Котис. Една любов, която смекчава ужасните кръвопролития и забавя римската инвазия, една любов, предопределена и отдадена на саможертва, подслонена в храма на Дионис.

От разказа на загадъчния старец действието в повестта отново се пренася в нашето време, и нашите герои се  изправят пред предизвикателството да разбулят тайните, които древното светилище е криело през вековете, а защо не и да открият несметните съкровища, оставени още от Александър Велики и скрити от алчните погледи на иманярите през хилядолетията.

Следва главоломно развитие на действието в повестта, кулминацията, и накрая – развръзка, оставяща на читателя извечните въпроси за отсяване на категориите за добро и зло, богатство и власт, и въобще за преценка и осъзнаване на ценностните критерии. Дали нашите “туристи” успяват да открият храма на Дионис, съкровището на Александър и как завършва цялата тази история, читателят ще разбере след като прочете книгата.

И във втората си книга Таня Мир остава вярна на себе си – отново вниманието е насочено към древните тракийски земи, към реални исторически личности, представени в дълбочина характери, със специфичните им стремежи, копнежи, амбиции, с техните страсти, любов, влечения, жажда за власт… Подмолните игри и домогвания са толкова живо и реално описани в книгата, все едно читателят участва пряко в събитията отпреди две хиляди години. А дали човечеството се е променило през тези хилядолетия, дали развитието на науката и новите технологии са допринесли да станем по-умни и по-състрадателни, или съвременните ценности и преднамерени игри на високи и ниски реалности са неизменни за цялата човешка история – от първобитния до високотехнологичния хомо сапиенс? На тези въпроси Таня Мир не отговаря пряко, по-скоро насочва читателя да се замисли – дали сме се поучили от опита и грешките на поколенията преди нас и дали с нещо сме станали по-добри. И дали не е дошло времето да се опитаме да бъдем по-човечни, по-милосърдни… а като начало можем да започнем, като извършим нещо добро…

Повестта “Легенди от Белинташ”, както и предходната – “Откритие”, е кратка, фабулата – отново оригинална, родна, действието е синтезирано, наситено с изненади и обрати, даже и там, където читателят очаква “праволинейно” развитие на ситуациите. Таня Мир отново показва умението си да разказва увлекателно, интригуващо, завладяващо… Книгата се чете на един дъх и оставя у читателя въпроси, скрити между редовете. Въпроси, чиито отговори Таня умишлено премълчава, като провокира читателя да ги открие сам.

Да пожелаем “На добър час!” на “Легендите”, а на Таня Мир – да продължава със същия плам и дръзновение да открива нови загадки и мистерии от нашите земи, които все така увлекателно да ни разказва.