КОВАРНИЯ АТЕНТАТ НА 20ВЕК – 16АПРИЛ 1925Г 15.00ЧАСА СВЕТА НЕДЕЛЯ

Велики четвъртък, 16 април 1925 г., 15 ч.
Старата софийска катедрала „Св. Крал”(„Св. Неделя”) е препълнена с народ. Тук е целият Министерски съвет, начело с премиера Ал. Цанков, целият генералитет, в храма има и множество жени и деца, ученички от Първа девическа гимназия.
Многолюдно шествие следва погребалният кортеж, който в 14:30 ч. тръгва от дома на убития генерал на ул. „Цар Шишман”. Военна музика свири траурни маршове, а пред ковчега върви вдовицата, водейки за ръка двама невръстни синове. На площад „Св. Неделя”, под камбанен звън и химна „Кол Славен”, близки на генерала внасят ковчега му в храма. Докато хорът пее „Достойно ест”, министрите, депутатите и други официални лица заемат местата си. Царят закъснява, защото е в Бели Искър на погребението на главния си ловджия Петър Котев, убит в Арабаконак. Катедралният храм дотолкова не може да побере стеклото се множество, че софийският митрополит Стефан нарежда да изнесат ковчега на покойника към олтара, поради което присъстващите министри минават напред и вече не са под купола. Без да знае по-този начин владиката Стефан спасява живота им, а планът на атентаторите да обезглавят вкупом властта търпи неуспех.
В 15.20 ч. дяконът благоговейно поднася Евангелието на владиката. Хорът замлъква, а с думите „Мир всем” митрополит Стефан приканва присъстващите да чуят Светото Евангелие от Йоан. Със силния си глас владиката чете думите на Христос пред юдеите в Йерусалим:
Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Иоан. 5:24).
Едва митрополит Стефан произнася думите „от смърт към живот”, когато експлозията на 25 килограма динамит взривява Божия дом. Тухли, греди и железа се сгромолясват върху множеството. Куполът над централната част на храма се срутва; експлозията на „адската машина” създава у присъстващите усещането, че е настъпил краят на света. Чуват се воплите и стенанията на ранените. Навред има трупове и осакатени тела.
Предстои най-тежкият Великден в българската история.
“Какво коварство!… Какво душевно осквернение, какво гнусно нечестие в деня, в който всяка християнска душа се ужасява от черния образ на предателя Юда и се стреми да коленичи пред поругания, изтезавания и разпнатия Богочовек… Всяко царство – казва Христос – разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои” (Мат.12:25). Ние, българите, много лесно забравяме тази истина и затова често ни сполетяват нещастия. Всички онези, които искат да хвърлят българския народ в гражданска война, или не разбират тази неоспорима истина, или не искат да я разберат… Те искат на всяка цена да вземат държавната власт. И в своето остървение те се умопомрачават и не избират средства, превръщат се в палачи на своя народ, в предатели на своето отечество.”
Думите са на софийския митрополит Стефан, изречени в негова проповед месец подир чудовищния атентат.
Равносметката от атентата: 213 души загиват в храма и по-късно в болниците, над 500 са ранените. Сред убитите има 13 генерали и 22 висши офицери. Толкова висши военни България не е дала като жертви в предишните четири войни. Загива и кметът на София Паскал Паскалев, народни представител,и много граждани.