България

Деница Суруджийска разказва: Молекули на надеждата

Наши учени успяват да спечелят ценни месеци за лечение с нова технология за ранно откриване на рак. Те използват скритите възможности на рентгеновите лъчи, които до момента не са намерили място в медицината.

Какво стои зад откритието на инженерите от Варна?

През 2012-та биомедицински инженери, компютърни специалисти и физик, специализирал в Института за космически изследвания, влизат в компютърната лаборатория на Техническия университет във Варна. От тогава всички те работят върху една основа цел – ранно откриване на туморите. Успехите им печелят финансиране от ЕК сред 500 кандидати. А след началото на проекта университетът им се придвижва с 2000 позиции в световните класации.

Десетината учени, начело с доцент Кристина Близнакова, успяват да изградят уникална собствена база данни от триизмерни тумори, които принтират сами с 3D технология.

„Взимаме данни на пациенти, сегментираме ги и по този начин получаваме реални, реалистични образувания на тумори на гърдата. Тези са много ценни, защото влизат в база данни, която може да бъде използвана от научни работници по света, за да си правят техните експерименти. Достъп до такива бази данни в момента няма”, обясни доц. Кристина Близнакова.

„Рентгеновите лъчи се натрупват, не бива да се облъчват живи същества, а един такъв фантом дава възможности за облъчване с по-големи дози”, обясни Данаил Иванов.

“Темата на NOVA”: Молекули на надеждата

В проекта помагат учени от университети в Италия и Белгия.

„Екипът от Варна показа изключително ниво като лидер на този проект. Този проект наистина е огромна стъпка към познанието”, смята проф. Паоло Русо.

Следващият, още по-значим пробив на учените – за първи път успешно визуализират в детайли трудно откриваеми тумори. Използват фазите във вълната на рентгеновия лъч, които им помагат да видят злокачествените образувания много по-ясно и контрастно – технология, която в бъдеще обещава революция в диагностиката и лечението на рак на гърдата. Тя може да се прилага и при тумори на белия, на черния дроб и на меки тъкани.

„Тези методи, които са разработени и после влязоха и в практиката, те също имат недостатъци и не се хващат всички видове тумори, това ме тласна да търсим други методи, да търсим контура, защото контурът носи информация за вида на тумора. Това, което получаваме като резултат, наистина е обнадеждаващо”, обяснява доц. Кристина Близнакова.

Първа точка от дневния ред на екипа – тъй като могат да проверяват достоверността на проучванията си само на няколко научни установки в Европа, а това е скъпо и трудно достъпно, искат да разработят и собствена система за проверка на резултатите, до които стигат.

„Тук разработваме една идея за преместване експеримента – от рентгеновата област в оптичния диапазон, с видима светлина. По-евтино, по-безопасно и по-достъпно. Хубавото е, че нещата, които правим тук, могат лесно да се проверят”, обясни физикът Пейчо Попов.

Свързани новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *