Регионални

Американският журналист Ед Кемик: Медийната картина в България е трудно описуема

Някои медии трудно оцелават

Ед Кемик е американски журналист. Работил е повече от 35 години за печатни и онлайн медии в САЩ. Дълго време се е занимавал и с медийна грамотност и медийна етика. През 2013-а година основава свой електронен вестник.Съобщи радио Благоевград. Работил е като репортер, редактор, коментатор и издател. Той е и автор на книгата „The Big Sky, By and By”, в която събира всичките си журналистически текстове.“За пръв път съм в България и признавам, че не съм запознат особено с медийната картина в страната ви. Но съм чувал от различни места, че свободата на словото е занижена през последните години. По всичко, което знам и разбрах в последствие, съм наясно, че тук журналистиката е опасна и предизвикателна професия. Това, че 90% от медиите са собственост на един човек е непонятно за мен, а малкото независими медии са под натиска на правителството и определени личности. Ситуацията е толкова трудно описуема, че дори не знам какъв съвет да дам на колегите журналисти в България”, каза в интервю за Радио Благоевград американският журналист и добави:хубавото в крайна сметка е, че откакто съм тук всички хора, с които се срещнах – ученици по журналистика, работещи журналисти, публични личности, всички са много заинтересовани по темата за свободата на словото и имат своите виждания какво могат да направят, за да променят ситуацията в положителна посока. Като цяло се запознах с малка част от битието на хората в България, но това, което видях ,е много окуражаващо и вдъхновяващо с всички тези млади и интелигентни хора, които непрекъснато говорят по проблемите”.

Снимка

Снимка

– Да, но към днешна дата България е на 111-о място в класацията за свободата на словото в света и на последно място по свобода на словото в Европа. Как това може да бъде променено?

Не знам какво точно да кажа. Аз съм тук в ролята си на дългогодишен журналист, който е работил 35 години за ежедневници и преди 5 години сам започнах да издавам онлайн медия, която въпреки, че достига до малко хора, ми даде много голяма свобода на словото и независимост. Освен, че имам свободата да пиша по теми, които преценя, че са интересни за хората, си изкарвам прехраната вече 5 години по този начин. Имам и хора, 3000-4000, които са се абонирали, за да се информират от моята медия и се опитвам да насърча младите хора тук да правят същото, имам предвид да преследват своите мечти и цели, в които вярват.

– За повечето българи вероятно звучи странно определението „независима медия“. От какво българските медии се нуждаят, за да бъдат независими? Възможно ли е тук, според вас?

Общо взето това, което разбрах от личен опит е, че можеш да създадеш сайт, за който обаче е важно да имаш рекламодатели и дарения от читатели. А журналистите, с които говорих казаха, че това е много трудно, почти невъзможно тук, защото е трудно да се привлекат рекламодатели дори във вече наложени медии. Бях в офиса на един от българските сериозни ежедневници и разбрах, че за 24 страници те имат само 1 реклама и че издръжката им всъщност идва от самия собственик, който е сериозен бизнесмен. Така че наистина не знам какво да кажа. Наистина се надявам, че може да се намери някакъв фонд, фондация на регионално, национално, дори на чуждестранно ниво, който да помага на медиите да са независими и да работят в името на демокрацията. Но общо взето сами трябва да намерите решение по този казус.

– Независимост, свобода на словото… сега към една друга тема – фалшивите новини, сериозен проблем навсякъде. Какъв е вашият съвет, как аудиторията да разпознава фалшивите новини?

Не знам дали има лесен начин за разпознаване на фалшивите новини и борба с дезинформацията, но е важно да се увериш, че четеш надеждни източници. Най-простият начин да разпознаеш фалшива новина е да влезеш в интернет и да подложиш всичко, което е изсипано там, под съмнение и да се довериш на това, което е публикувано само от доказани медии като вашата, например или чужди национални медии. Просто се уверете, че когато търсите дадена информация я получавате от най-достоверните източници. А пък ако е фалшива новината в повечето случаи тя е без официален източник.

– Смятате ли, че е важно обществото да знае кой е собственикът, който стои зад дадена медия?

Определено мисля че е от полза за читателите да знаят кой е собственикът на дадена медия или коя е компанията, която стои зад нея, защото някои от тях се разпознават от обществото като почтени, а други не.

– Има ли разлика в начините на събиране на информация от медиите в България и в Америка?

До сега в Америка винаги съм работил за по-малки медии и моят опит е малко по-различен от този на колегите ми в по-големите медии. Аз всъщност съм тук, защото съм осъзнал, че малките медии също играят голяма роля. При събирането на новини в Америка журналистите не се сблъскват с чиновници и със съдебни пречки. Най-голямото различие е, че там имаме свободен достъп до документи и база с данни, до които вие вероятно нямате достъп.

– Какво бихте искали да посъветвате българските ви колеги и студентите по журналистика?

Моят съвет е да обоготавят знанията си непрекъснато по най-добрия за тях начин, независимо дали са технически умения или познания в политиката, социални и културния живот и да не спират да търсят опит от медии в други държави там, където свободата на словото е факт. Колкото по-голям опит имат хората в това, толкова по-добре ще отстояват правата си пред властта. Както знаем, всички много обичат да говорят и коментират в Инстаграм, Фейсбук, но като теглиш чертата всичко свършва с мода и спорт. Всички много говорят по актуални теми, но те не са журналисти. Обществото се нуждае от журналистите, които да правят качествени разследвания.​

 

Тагове

Свързани новини

Вашият коментар